Националният събор на овцевъдите представи животни само на картинка

Националният събор на овцевъдите представи животни само на картинка

by in Акценти, Без категория 16.05.2016

Източник: http://www.desant.net/show-news/35873

Хиляди българи се стекоха от 6 до 8 май на поляните до Петропавловския манастир край Лясковец за Петия национален събор на овцевъдите. Тази година обаче юбилейното издание по-скоро се превърна в репетиция за Роженския събор и изложение на занаятчии, отколкото сбирка на животновъди.
Заради забраната за превозването на добитък, наложена с цел да се ограничи заразата от нодуларен дерматит, който погуби хиляди овце и говеда в Южна България, на форума козите и овцете присъстваха, но… само на картинка. Представени бяха повече продукти от овче и козе мляко и месо на космически за средностатистическия българин цени, селскостопанска техника, различни занаяти и атрактивни шоута и конкурси с кучета и коне тежковози.

Посетителите като цяло се задоволиха само с фолклорните концерти и с разглеждането на сергии, защото цените на чевермето и традиционното кебапче ги стъписаха. 300 грама от печеното агнешко струваха 15 лв., кюфтето и кебапчето вървяха по 2 лв., а цената на една мръвка свинско филе бе 8 лв. Наливната бира се лееше по 2 лева за чаша, толкова струваше и гарнитурата от няколко пържени картофчета или една червена печена чушка.

Затова пък румънците привличаха интереса с деликатесни сирена на цени, много по-ниски от тези на сродните български продукти. Пък и названията им бяха достатъчно атрактивни, за да предизвикат неустоимо желание да ги опиташ – като сирене в борова кора с лек деликатен мирис на гора и смола, да речем, или приготвено с кимион и чушка.
На поляните казана си беше разпънал традиционно и Ути Бъчваров, който сготви 1 тон агнешка курбан чорба и пред гостите демонстрираше как се прави овчи суджук. Асистираха му сръчните баби от лясковското село Козаревец – те разсипаха 3000 безплатни порции от курбана, който се омете за броени минути.
С калоферски гайдари, разлошки зурни и емблематичната народна песен „Излел е Дельо хайдутин“, изпълнена от 7-годишната Мария Бечева от Чепеларе, бе поставено началото на събора.

Един от „гвоздеите на програмата“ бе пътуващото читалище „Бащино огнище“, което в своята експозиция на колела представя българската воинска чест. Автор на родолюбивата идея е 33-годишният патриот Ивайло Шопски. Той разказва, че първата му спирка е била във Видин. „Със съмишленици решихме да създадем пътуващо читалище – модерно и живо, което да разнася познания, вяра, надежда и национална гордост по всички краища, където тупти българско сърце”, пояснява инициаторът на подвижното духовно средище.
Покрай представените в него български бит, култура, история и изкуство е намерила място и мобилна книжарница, предлагаща патриотични книги за българската история. Импровизираната експозиция е увенчана с географска карта, изпъстрена с макети на най-важните исторически забележителности на България.

Русенецът Георги Тодоров показа по време на събора каменните си икони, които изработва от около година. Те изобщо не се вписват в каноничните ни представи, а върху образите на Божията майка и светците е изписано не блаженство и спокойствие, а едно неспокойство и дори мъченичество.
Изработването на всеки образ отнема на майстора около седмица. Но най-много той се е трудил върху каменната глава на бог Дионисий. Тук-там сред занаятчиите бяха успели да пробият и търговци на китайски и турски стоки, но за щастие те бяха единици.

Своята „стока“ бе наредил и руснакът от Ростов на Дон Алберт Гончаров, който всъщност се оказа, че е от Елин Пелин, където живее от години, след като майка му се омъжила повторно за българин. Той изработва от дърво различни пластики – халби, декоративни бъчвички, кухненски посуди и дори портрети на различни исторически личности. Преди да се отдаде на дървопластиката Алберт си изкарвал прехраната като строителен работник.
На две сцени над 2000 народни певци се състезаваха във фолклорния конкурс „Заблеяло ми агънце”. 270 детски рисунки пък участваха в конкурсния раздел „Нарисувай”.

Съборът уважиха дипломати от Беларус, Мароко, Корея, Кувейт, Русия и Молдова, а също и представители на браншови организации от 19 държави от Европа и Централна Азия. В рамките на събитието в Арбанаси се проведе и кръгла маса, на която овцевъдите дискутираха състоянието и перспективите на бранша. На срещата от Грузия дойде идеята да се отвори интернет платформа и всеки месец да се публикуват международни доклади и новини от сферата на овцевъдството.

Празненствата по поляните до лясковския Петропавловски манастир са събитие, единствено по рода и мащабите си не само в България, но и на Балканския полуостров и без аналог в цяла Европа. То се организира от фондация „Наследство в бъдещето“ и Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България със съдействието на Министерството на земеделието и храните и подкрепата на общините Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица.
Тази година за първи път съборът на овцевъдите обаче не беше уважен от ресорния земеделски министър или поне от негов заместник.